През последните години в България набират скорост и привличат все по-голям интерес нови техники за строителство на жилища от естествени материали. Какви са спецификите при изграждането на такива сгради, какъв е интересът към тях и какво е бъдещето им – за това разговаряме с арх. Ива Делова, съосновател на Асоциацията за строителство с естествени материали. Защо всъщност почти се изгуби тази традиция на строителство с естествени материали?

Може би това се дължи на цялостното развитие на обществото, на индустриализацията, на много силния тласък към нови материали и технологии, които предоставят повече възможности за по-бързо и донякъде по-евтино строителство. За голяма част от тези материали след години се разбира, че са вредни, само един пример – азбестът. Поне от две десетилетия обаче се опитваме да направим обратен завой заради негативите, които се усещат на всички нива от недостатъчно обмислени действия и проучени възможности. Строителството е много възлов момент в картината, защото консумира 40% от световната енергия и 40% от суровите материали. Почти 80% от строи11телните материали на една сграда просто се захвърлят след края на живота им поради невъзможност за рециклиране.

От друга страна микроклиматът в сградите е и пряко свързан със здравето на обитателите им. Това се забелязва основно след Втората световна война и следвоенния бум в строителството. Тогава много бързо и евтино е трябвало да се изградят много жилища. Специалисти от Германия за първи път правят връзка между здравето на хората и обитаваната от тях среда, средата в помещенията. От една страна строителството с естествени материали е свързано с екологичния аспект, това какво причиняваме на природата и как можем да се измъкнем от този затворен кръг, а от друга – как те ни въздействат на нас като индивиди, като организми. Прекарваме 90% от времето си на закрито, а вредните влияния на средата – в дома, офиса, училището, са също толкова важни за здравето ни, колкото и токсичните съставки в козметиката, храната, която ядем, дрехите, които обличаме. Увеличаващите се болести на новото хилядолетие – астма, алергии, мигрена, рак, стерилитет, хиперактивност при децата и много други, в редица изследвания от последните 25 години се свързват със средата на обитаване и сградите. Как е регламентирано строителството с естествени материали в България в сравнение с други държави, където практиките са по-разпространени, и как се въвежда в експлоатация една такава сграда? В цял свят се наблюдава такъв завой и стремеж към устойчив начин на живот, в други държави са предприети действия на доста по-ранен етап в посока легализиране на естествени строителни материали и техники. В Германия например през 2004 г. е легализирано строителството със сламени бали след много тестове и изследвания. Редица университети отделят големи ресурси за осъществяването на такива проекти и изследвания в тези области.

С колегите и специалистите от Асоциацията за строителство с естествени материали през 2010 г., работейки по един проект, се свързахме с немската организация на строителите със сламени бали FASBA. Благодарение на това партньорство добихме поглед върху необходимите тестове и изследвания и в последствие в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) бяха направени тестове, разгледани бяха конструктивни решения за изграждане на стени от сламени бали, описани основни изисквания към сламените бали, статически и оразмерителни изчисления, изводи и препоръки. В Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) бяха направени още тестове, разгледани бяха конструктивни решения за изграждане на стени от сламени бали, описани основни изисквания към сламените бали, статически и оразмерителни изчисления, изводи и препоръки. Така беше издадено Техническо становище, което проверява и установява,че предоставените бали от слама могат да бъдат използвани като строителен материал за изграждане на неносещи (самоносещи) външни и вътрешни стени на едноетажни и двуетажни сгради с дървена носеща конструкция. Въз основа на извършените статически и оразмерителни изчисления са направени изводи и препоръки за приложимостта на сламените бали за изграждане на стени на сгради в условията на България съобразно изискванията на българските норми и стандарти и натоварванията от вятър и земетръс. Становището служи за получаване на съответните разрешения за строителство на сгради с неносещи (самоносещи) стени от сламени бали, издавани от компетентните държавни и общински органи. То може да се използва и от проектанти-конструктори при разработването на проектите на конкретни сгради с такива стени. В момента Асоциация за строителство с естествени материали, съвместно с УАСГ, работят по легитимиране на още две техники – коб и олекотена земя.

Kолко са всъщност къщите от сламени бали в България, какви други материали могат да се ползват и как се обработват?

Къщите от естествени материали като цяло не са никак малко, това е свързано и с традицията ни. Има глинени къщи (кирпичени, коб, непечени глинени блокове),с техника олекотена земя, има няколко от сламени бали. Една част са в процес на строителство и завършване. Предстои след години да се види поведението на тези къщи, макар че имаме някакъв опит от традиционните ни техники и къщи. От Асоциацията за строителство с естествени материали се опитваме да поддържаме диалог и обмен на опит и идеи между различни специалисти или хора, които искат да си построят или имат такива къщи. Получава с така,че навлизат идеи и опит от държави като Англия, Германия, Чехия – чужденци, които са дошли да живеят в България, носят със себе си умения и интерес към областта на естествените материали и устойчив начин на живот. Една част от къщите с естествени материали са строени от самите собственици – т. нар. self-builders и това е една много хубава тенденция. Важно е обаче да се подхожда внимателно по тези нови неутъпкани пътеки, защото често се допускат грешки от липса на опит. От една страна имаме загуба на традициите и приемствеността, от друга имаме нужда да учим нови методи и подходи. Срещаме обаче силен интерес от студентите от УАСГ (и не само), получава се може би интуитивно и цялостно възвръщане на интереса към корени, традиции, както и стремеж към иновации, което много ни радва. Преди няколко години ни беше трудно да се намерят майстори, дори инженери, които да искат и да могат да се занимават с естествени материали. Сега не е така. Опитваме се за тази цел да си партнираме с чуждестранни специалисти, да правим семинари, да каним лектори, които да показват ноу-хау; също български архитекти, строители и специалисти да ходят на обучения. Как сградите от естествени материали влияят върху здравето на хората в сравнение с едно конвенционално жилище от стоманобетон например? За естествените материали е характерно, че могат да създадат цялостна, оптимална среда за живот и микроклимат в помещенията. Това зависи до голяма степен от цялостния замисъл и проект, от начина на изпълнението му и начина на обитаване. Естествените материали имат способността да регулират микроклимата в помещението - ако има прекомерна влажност, те я абсорбират, съответно я отдават обратно, когато е по-сухо. Това не важи за множеството конвенционални материали, голяма част от тях нямат способността да „дишат“ и това води до цялостно влошаване на въздуха в помещенията. Проблемът с появата на мухъл го има и при сградите от естествени материали разбира се, но всичко зависи от културата на обитаване, качественото изпълнение и цялостното функциониране на сградата. Сградата трябва да бъде мислена и проектирана като един организъм, който е част от други системи (материя, въздух, вода, енергия), за да се получи здравословна и екологична среда.

Как протича строителството стъпка по стъпка на една къща от сламени бали?

Започва се с проектирането съобразно визията на собствениците, но проектът трябва да се обмисли внимателно заради спецификата на строителството, за да се намали „фирата“ и съответно – оскъпяването. Когато е завършен този етап, проектите се подават за одобрение за разрешително за строеж. Важно звено е подготовката, ценообразуването и наличието на подготвени хора, които да се заемат с този начин на изграждане. Като цяло процесът се доближава до стандартния, но с някои специфики, които често са различни за всеки един обект. Прави се фундамент – може и каменен, но най-често залагаме на стоманобетон, като се прави точков или ивичен фундамент. Изгражда се и дървената конструкция с покрива, за да продължи строителството без опасност от намокряне на балите. Строителството с тях следва определени изисквания – те трябва да са повдигнати, да не опират директно на терена, за да се предпазят от влага и гризачи, допълнително се слагат и мрежи за укрепване и добро захващане на мазилката и т.н.. Може да се обработват с фунгициди, но досега не сме го прилагали. Има основни изисквания към сламените бали : размерите, обемната плътност да не е по-ниска от 80 kg/m3 (влияе на пожароустойчивостта, на навлизането на насекоми, гризачи и влага, на носимоспособността). Топлоизолационните качества на сламата са много големи и именно това е една от големите ценности на тази техника. Прави се и допълнително укрепване с шишове. Следва измазване с 3 слоя глинена мазилка, в която може да има различни примеси, пигменти, вар, може да се сложи и дървена обшивка. Стрехите трябва да са достатъчно големи, за да предпазват стените от пряко навлажняване. Правят се дървени рамки около прозорците и вратите, има описание как да се изградят инсталациите. Важно е при транспортирането и строителството балите да се предпазят от намокряне. В един от проектите имаме заложени датчици в стените, които проследяват поведението на стената спрямо влагата. Те дават информация, която се събира и служи за анализ, за по-дълбок поглед върху нещата. Има успешно отработени модели, особено в чужбина, надяваме се все повече и в България. Опитваме се да прилагаме различни устойчиви технологии - биопречиствателни модули, системи за енергия от възобновяеми източници (включително и off grid системи), но всичко зависи от финансовите възможности на собственика в момента.